Обща характеристика на деликта – непозволеното увреждане.
Общата нормативна уредба на деликта е регламентирана от чл. 45 до чл. 54 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Деликтът представлява гражданско правонарушение, което причинява вреди и последиците му са възникване на задължение за обезщетение (поправяне) на тези вреди. Смята се, че фактическият състав на деликта, съгласно чл.45 на ЗЗД, включва 5 елемента: 1)поведение; 2)противоправност; 3)вина; 4)причинна връзка; 5)вреда. Тук задължението за обезщетение не възниква като резултат от неизпълнение на договор, тъй като самият деликт е извъндоговорно правоотношение. Това е противоправно причиняване на вреди, което не се свързва с неизпълнението на предшестващо облигационно отношение.
Освен в членове от 45 до 54 от Закона за задълженията и договорите има и други извъндоговорни състави за обезщетяване – например чл. 12 от ЗЗД. Дали те са варианти на деликтната отговорност, или не, е спорен въпрос. Затова може да се каже, че деликтната отговорност включва не само общият деликтен състав (”генералния деликт”) в чл. 45 от ЗЗД и неговите варианти до чл. 54 от ЗЗД, но и тези състави в Закона за задълженията и договорите, които включват задължението да се обезщетят причинените вреди. В правната теория се застъпват вижданията за общ или така нареченият генерален деликт и специални деликтни състави.
Принцип на генералния деликт.
Генералният деликт е регламентиран в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Той е общ, защото чрез него могат да бъдат обезщетени всички виновно причинени вреди, независимо от начина, по който са причинени. Българското право излиза от принципа на генералния деликт, което означава, че всяко виновно увреждане, независимо от това, дали е увреждане на вещ, или на човек, поражда задължение за обезщетение. Съществуват обаче и деликтни отговорности без вина. Примери за подобни деликти, представляват отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на поръчката, съгласно чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Функции на отговорността при настъпил деликт.
Функциите на деликтната отговорност, при реализирано непозволено увреждане – деликт, за разлика от наказателната отговорност, са не да порицава и наказва, а да обезщети причинените вреди, което означава да освободи потърпевшия от тежестта на вредите, които са му причинени. Така че деликтната отговорност има не наказателна, а обезщетителна функция, от което и следва възможността за безвиновна отговорност при деликт.
Следва да бъде обърнато внимание, че като вид юридически факт деликтът е винаги действие. Дори и в случая на отговорност за вреди, причинени от вещи, собственикът на вещта носи отговорност, макар и сам да не е причинител, тъй като не е действал, а защото е избрал да има такава вещ, респективно да следва това поведение.
Субективно основание на отговорността при деликт – вина.
Вината представлява психическото отношение на деликвента към извършваното от него правонарушение – деликт, което отношение е обусловило деянието. Предпоставя се от наличието на обективно обстоятелство. Формата на вината при деликта е без значение.
Разпоредбата на чл. 45, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, размества доказателствената тежест. Съгласно цитираната правна норма, вината се предполага, до доказване на противното. Предпоставките за тази презумпцията са елементите на обективното основание на отговорността при деликт – вреда, деяние, причинна връзка. Оборването на така посочената презумпция, става възможно, като се отрече някоя от обективните предпоставки, предвидимостта или предотвратимостта при полагане на дължимата грижа.
Специални състави на непозволено увреждане – деликт.
Отговорност за вреди – деликти, причинени от друг са регламентирани в разпоредбите на чл. 47 до чл. 49 Закона за задълженията и договорите.
Законодателят е предвидил, че неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за реализираните деликти в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За деликтите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за деликтите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Важно е да се уточни, че така изброените лица не носят отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Не на последно място, законово уредена е и хипотезата за деликти, причинени от лице, на което е възложено изпълнението на определена работа. В този случай за настъпилите вреди, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на работа, отговаря възложителят.
Следващ специален състав на деликт, представлява отговорност за вреди, причинени от вещи и животни, уредена в чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, съгласно който, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
Както вече беше посочено, специална разновидност на деликта е визирана и в нормата на чл. 12 от Закона за задълженията и договорите, уреждаща преддоговорната отговорност.
Специално внимание, заслужава да бъде обърнато и на деликтите, причинени при нарушаване на облигационното отношение от страна на трето лице, визирани в чл. 21 от Закона за задълженията и договорите.
Не на последно място, следва да се спомене и за специалните състави на деликта, регулирани от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, при деликти, причинени от незаконни актове и действия на държавни органи, както и отговорност на работодателя и на работника за вреди, причинени на другата страна по трудово правоотношение, регламентирана съгласно Кодекса на труда.
Обща характеристика на деликта – непозволеното увреждане
Функции на отговорността при настъпил деликт