РЕЗЮМЕ :
Касае се за Решение на Софийски Апелативен Съд, постановено по искова съдебна претенция, предявена от две малолетни деца – ищци в производството, чрез техния настойник, за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултата от смъртта на тяхната майка, загинала при Пътно транспортно произшествие, в качеството си на пътник в МПС, управлявано от нейния съпруг и баща на малолетните деца, който е причинил по непредпазливост настъпилото ПТП.
Инцидентът е причинен от бащата на ищците, който е управлявал лекия автомобил, в който е пътувала майката, за чиято смърт претендираме застрахователно обезщетение. От застрахователната Компания, застраховала “Гражданската отговорност” на злополучния лек автомобил, ответник по делото, се опитаха да докажат в производството, че бащата на малолетните ищци целенасочено е причинил катастрофата, като е „искал да самоубие себе си и причини смъртта на своята жена и майка на малолетните ищци”, твърдение, което ще се опитаме да оставим без коментар. След продължително протекло дело, на първа инстанция, Софийски Градски Съд с постановеното от него Решение присъди обезщетение в размер на по 150 000(сто и петдесет хиляди)лева за всяко едно дете – ищец по делото, а на втора инстанция – Софийски Апелативен Съд, сумата бе увеличена на по 250 000(двеста и петдесет хиляди)лева за всяко едно дете. Посоченото Решение, като присъден размер на застрахователно обезщетение за причинени болки и страдания, може да си счита за едно от най-високите в страната.
Решение № 419
гр. София, 07.03.2016 г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4 състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета годинав състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КУЦКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Я. В.
С. М.при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията В. гр. дело № 4412 по описа на САС за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид СЛЕДНОТО:Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 5741 от 03.08.2015г., постановено по гр.д. № 13558/2013 г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, застрахователно дружество [фирма] е осъдено на основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД да заплати на С. С. М., действаща чрез настойника си Ш. Х. М. и на К. С. М., действащ чрез настойника си Ш. Х. М., на основание чл.226 КЗ по 150 000 лева на всеки един от тях като обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майка им К. И. М., загинала при ПТП на 24.08.2013г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.08.2013г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените 150 000 лева на всеки едни от ищците до пълния претендиран размер – по 300 000 лева за всеки един от тях. Със същото решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. С. М. и на К. С. М. по 37,50 лева разноски по делото; на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр.с чл.38 ЗАдв да заплати на адв. Н. Д. общо сумата 9530 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете, а по сметка на СГС сумата 12 000 лева за държавна такса, както и на основание чл.77, във вр. с чл.75 и чл.76 ГПК, по сметка на СГС да заплати сумата 165 лева разноски за депозит на свидетеля Т. К.. С решението, на основание чл.78, ал.3 ГПК С. С. М. и на К. С. М. са осъдени да заплатят на застрахователното дружество по 4 664,75 лева всеки един от тях за разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от исковете, както и в случай, че дружеството представи доказателства за изплатения депозит в размер 165 лева за разпит на свидетеля К. да заплатят на дружеството по 41,25 лева всеки един от тях за разноски по депозита на свидетеля.
Подадена е въззивна жалба от С. С. М. и К. С. М., чрез настойника им Ш. Х. М., чрез адв.Н. Д. срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.226 КЗ срещу ЗД [фирма] за разликата над присъдените 150 000 лева на всеки един от тях. Жалбоподателите, чрез адв.Д. твърдят, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението, което не съответства на обема на търпените от тях болки и страдания, свързани със смъртта на майка им. Смятат, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че ищците нямат ярки, трайни и отчетливи, болезнени спомени от майка си, тъй като са я загубили твърде малки. Твърдят, че не е отчетено обстоятелството, че в пътния инцидент е загинал и другият им родител и децата са останали кръгли сираци. Искането е да бъдат присъдени по още 100 000 лева на всеки един от ищците, както и сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Подадена е въззивна жалба от ЗД [фирма], срещу същото решение, в частта, в която са уважени исковете на С. С. М. и К. С. М. и дружеството е осъдено да заплати на всеки един от тях сумата 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Този жалбоподател твърди, че по делото било безспорно установено, че виновният за ПТП водач умишлено е причинил същото, като освен че е имал суицидни намерения, е искал да причини и смъртта на съпругата си. Поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението е силно завишен, като твърди, че е нарушен принципа на чл.52 ЗЗД.. Искането е, предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като бъде извършено и съдебно прихващане или да бъде намалено присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. Претендират се и разноски.
В предвидения в чл.263 от ГПК срок ищците, чрез адв.Д. са подали отговор на въззивната жалба на ЗД [фирма], с който оспорват същата.
В дадения от съда срок, не е постъпил отговор от застрахователното дружество на подадената от ищците въззивна жалба.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от активно легитимирани страни, имащи право на въззивна жалба, против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба от С. С. М. К. С. М., действащи чрез настойника си Ш. Х. М. срещу З. дружество [фирма], с която са предявени при условията на кумулативно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер по 300 000 лева за всеки един от тях, за причинените неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на майка им К. И. М., загинала при ПТП на 24.08.2013г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на ПТП до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.08.2013 г. на второстепенен път 49031, между [населено място] и [населено място], е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. Фолксваген Поло, движещ се в посока от [населено място] към [населено място], се отклонява от лентата си на движение, навлиза в насрещното платно и се блъска челно в насрещно движещия се тежкотоварен автомобил „К. 53212”. Вследствие на удара, на място са загинали водачът на л.а.Фолксваген Поло-С. Щ. М. и пътуващата на седалката до него К. И. М..
Ищците твърдят, че за увреждащия автомобил има сключена застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество.
В исковата молба се твърди, че при инцидента малолетните ищци – С. С. М. и К. С. М., са загубили и двамата си родители. Поддържа се, че децата били силно привързани към своята майка, която ги дарявала с нежност и изключително внимание, била грижовна и любяща. Сочи се, че след смъртта на майка си, децата непрекъснато питат за нея, отказват да се хранят, чувстват се неспокойни и несигурни. Твърди се, че заради нелепата смърт на майка си, децата ще бъдат обречени да растат и да бъдат отглеждани от чужди хора, без майчини грижи и опора.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът [фирма] оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че от представените към исковата молба доказателства не може да се установи механизма на произшествието. Смята, че претендираните размери на обезещетенията са силно и неоправдано завишени. Според ответника, по делото има данни, че водачът на л.а Фолксваген Поло умишлено е предизвикал инцидента, поради което, на основание чл.227, т.1 КЗ ответникът има право на регрес срещу застрахования и тъй като в конкретния случай, същият е починал, то регресът е насочен срещу неговите наследници и ищци в производството. В тази връзка ЗД [фирма] прави възражение за прихващане на двете насрещни вземания- това, което ответникът дължи на ищците, на основание чл.226 КЗ и това, което на основание чл.227, т.1 КЗ ищците, като наследници на водача на увреждащия автомобил дължат на застрахователя.
Въз основа на събраните по делото доказателства Софийският апелативен съд намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 24.08.2013г. около 13,20 часа на второкласен път 49031, в участъка между [населено място] и [населено място] е настъпило ПТП с участието на тежкотоварен автомобил „К. 53212”, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. С. О. и л.а. „Фолксваген Поло”, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от С. Ш. М., е причинена смъртта на пътуващата в л.а. Фолксваген-К. И. М.-майка на малолетните ищци.
Видно от представеното удостоверение за наследници № 121 от 27.08.2013г. починалата К. И. М. е оставила за свои наследници по закон-дъщеря си ищцата С. С. М. и сина си К. С. М..
От представените удостоверения за раждане се установява, че С. С. М. е [дата на раждане] , а К. С. М. е [дата на раждане]
Видно от представените пред СГС удостоверения № 1 и № 2 от 14.10.2013г. на Органа по настойничество и попечителство при [община], за настойник на двете малолетни деца е назначен техния дядо Ш. Х. М..
Във връзка с инцидента от 24.08.2013г. е образувано ДП № 2778/2013г. по описа на ОДМВР-гр.Р., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
С постановление от 21.02.2014г. на прокурор при РП-Р. наказателното производство е прекратено, поради смъртта на водача на л.а. Фолксваген Поло-С. Ш. М..
Във връзка с изясняване на обстоятелствата около инцидента, пред СГС са представени и приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица, фотоалбум на произшествието, приобщено е пр.пр. № 1878/2013г. по описа на ОП-Р., изслушана и приета е САТЕ, изготвена от вещото лице инж.Ц. В. В., събрани са гласни доказателства-разпит на водача на тежкотоварния автомобил, от които съдът приема за установен следния механизъм на ПТП: на 24.08.2013г. около 13,20 часа на второкласен път 49031, в участъка между [населено място] и [населено място] и в посока [населено място] към [населено място] се движил л.а. „Фолксваген Поло”, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от С. Ш. М., с пътуваща на предната дясна седалка Кезиман И. М.. В същото време, в насрещната пътна лента се движил тежкотоварен автомобил „К. 53212”, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. С. О.. На около 4250 м след разклона за [населено място] скоростта на лекия автомобил е била около 70 км/ч, а на тежкотоварния около 40 км/ч. В момента, когато разстоянието между двете превозни средства е било около 55-60 метра, лекият автомобил навлязъл в насрещната лента на товарния. Водачът О. направил опит да отклони товарния автомобил вдясно към банкета, но между двете превозни средства настъпил челен удар със застъпване около 1,5 метра, под ъгъл около 10 градуса. Установено е, че поради по-голямата кенетична енергия, товарният автомобил се отклонил вляво и след частично напускане на пътното платно на мястото, регистрирано от компетентните органи, а лекият автомобил бил отблъснат и увлечен в посоката на товарния на около 11 метра от мястото на удара до окончателното му установяване. Вещото лице е установило, че лекият автомобил е получил силни деформации и разрушение, вследствие на които пътуващите на предните седалки сем.М. са загинали, притиснати от деформираните елементи. Експертът В. е изчислил, че към монета на удара, скоростта на тежкотоварния автомобил е била 40 км/ч, а на лекия е била не по-малка от 70 км/ч. Установено е, че произшествието от 24.08.2013г. е настъпило на прав пътен участък, през светлата част на денонощието, при отлична видимост, без зрителни прегради, възпрепятстващи видимостта на водачите, слънчево време и суха пътна настилка. В района на произшествието не е отразено наличието на пътни знаци, установена е хоризонтална маркировка-прекъсната разделителна линия-М2. Според вещото лице, конкретните пътни условия не са възпрепятствали видимостта между двамата водачи на разстояние около 200 метра. Експертът е установил, че ударът е настъпил изцяло в лентата на движение на т.а „К.”. Изчислил е, че по дължината на платното, мястото на удара е на около 20-21 метра след точката на ориентира-4270 метра от табелата за край на [населено място].
Пред СГС е разпитан като свидетел Н. С. О.-водач на тежкотоварния автомобил. Свидетелят твърди, че не познава ищците, нито водачът на лекия автомобил С. М.. Свидетелят си спомня за инцидента. Твърди ,че е е станал на пътя за [населено място], на прав участък. Спомня си, че платното е било с една лента за движение във всяка посока, било светло, със суха настилка. Свидетелят твърди, че двете превозни средства се движили в противоположни посоки и в момента, в който почни се разминали, лекият автомобил рязко завил, като водачът завъртял волана и челно се ударил в камиона му. Според свидетеля, колата се движела нормално, в права линия, но с висока скорост. Твърди, че катастрофата станала за секунди. Според него, на платното не е имало нещо, което да доведе до тази маневра на лекия автомобил-нито дивеч, нито човек, нито велосипедист, на пътя не е имало дупки. Твърди, че и двамата пътници са били починали след удара и не е разговарял с никого от тях. Спомня си, че по пътя имало дървета, с окастрени и неокастрени клони. Твърди, че нищо не му е попречило да вижда автомобила, като смята, че и на водача на Фолксвагена нищо не му е пречило да го вижда.
От представената пред СГС застрахователна полица № 07113001810932 се установява, че с ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил „Фолксважен Поло” с рег. [рег.номер на МПС] , със срок на валидност от 14.07.2013г. до до 13.07.2014г.
Във връзка с твърдението на ищците за претърпени от тях болки и страдания, причинени от преждевременната и неочаквана смърт на майка им пред СГС са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Г. М. М.-съпруга на брата на починалия С. М. се установява, че след инцидента децата всеки ден търсят родителите си. Според свидетелката ищците трудно преодоляват загубата им-понякога плачат, питат къде са, кога ще се върнат, няма ли да дойдат. Твърди, че на тържество по случай Осми март в детската градина, майките на всички деца били там, С. търсела майка си и плачела. Свидетелката твърди, че живее в [населено място] на [улица], в едно домакинство с бабата и дядото на децата. Сочи, че именно те ги отглеждат, но понеже вече са възрастни им е трудно.
Пред СГС е изслушана и свидетелката М. А. М.-леля на С. М.. Свидетелката твърди, че били в много добри отношения с племенника си С.-той често идвал у тях, споделял всичко с нея, бил й като син. Спомня си, че в деня на инцидента С. й се обадил, че тръгват за Р. до К., където ходели всяка седмица. Казал й „Б. пред нас и ние след него”, като твърди, че винаги когато тръгвал на път използвал тази фраза. Твърди, че семейството било в Х., но когато жената на С. трябвало да роди второто им дете се върнали, но пак щели да ходят там. Свидетелката твърди, че всеки път когато С. тръгвал на път й казвал „Ако ми се случи нещо, ще ми гледаш децата.” Свидетелката си спомня, че в деня на инцидента децата били при съседка, но баба им и свидетелката, когато се върнели от работа щели да ги вземат. Поддържа, че при разговара в деня на инцидента С. не бил разстроен. Твърди, че отношенията в семейството на загиналите били добри, С. се държал много добре със жена си, обичал я много. Свидетелката твърди, че първоначално децата не разбрали, че родителите им са загинали. Поддържа, че С. още ги чака да се върнат от работа. Твърди, че в дома й има снимки на загиналите и когато С. идва при нея, всеки път пита за родителите си и кога ще си дойдат. Свидетелката твърди, че живее в едни двор със семейство М.. Поддържа, че майката се грижела за децата си много добре. Поддържа, че в последния момент майката тръгнала със С. и затова ги е оставила на съседка. Тази свидетелка е заявила, че не е казвала това, което е записано в протокола за разпит в досъдебното производство.
От показанията на свидетеля Т. М. К.-далечен роднина на бащата на ищците се установява, че двамата със С. работели заедно, когато свидетелят имал нужда. Твърди, че последните шест месеца преди инцидента се виждали средно веднъж на два три дни със С.. Поддържа, че С. му споделял, че има проблеми със съпругата си, но преди катастрофата се били събрали отново. Спомня си, че в деня на инцидента С. отишъл при него, казал му, че е разстроен и не може да помага в работата. Казал му също, че след 1-2 часа ще се върне и тогава ще му помогне. Свидетелят решил, че на С. не му се работи и затова не иска да помага. Свидетелят твърди, че С. не изглеждал разстроен или да има дълбок личен проблем, поради което той не му повярвал, че истинската причина да не му помогне е, че е разстроен. Спомня си, че само му казал, че има проблем с жена си. Свидетелят твърди, че след този разговор, съседка му се обадила по телефона и му казала, че С. и жена му били разстроени, оставили децата при нея и заминали с леката кола. Казала също, че трябва да отидат да ги търсят. Свидетелят отишъл да ги търси. Твърди, че семейството се развивало добре, за кратко време намерили пари и построили къща. Според свидетеля, ако С. бил решил да се самоубива е щял да му каже. Твърди, че дори сам щял да разбере от поведението му, ако е имал намерение да се самоубива. Поддържа, че в общността в която живеят, не били чували С. да има намерение да се самоубива и да убива жена си.
При така установената фактическа обстановка Софийският апелативен съд приема от правна страна следното:
Според чл.223, ал.1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 ЗЗД е предоставено правото да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.226 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и предпоставките на чл.45 ЗЗД,, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е обусловена от отговорността на прекия причинител.
В случая, съдът намира за установени предпоставките на чл.226 КЗ, ангажиращи отговорността на ответното дружество – застраховател на деликвента спрямо увредените ищци, а именно: наличието на действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Установени са и предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредените ищци- извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите. Съдът намира за безспорно установено, че водачът С. М., при управление на МПС е нарушил правилата на ЗДвП-не се е движил възможно най-вдясно на пътното платно(чл.15 ЗДвП) и въпреки забраната установена в чл.16 ЗДвП, при пътно платно с двупосочно движение е навлязъл рязко и се е движил в насрещната лента, без данни за изпреварване или заобикаляне на препятствие. В резултат на това поведение водачът на лекия автомобил е причинил процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на майката на ищците. Налице е и вредоносен резултат-причиняване на неимуществени вреди на ищците – болки и страдания от преждевременната и неочаквана смърт на майка им, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и виновност на дееца.
Ищците, без съмнение, попадат в кръга от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт. В постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба. Цитираните постановления определят кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като се ръководят от изискването за справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226 във вр. с чл.223 КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Въз основа на ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателства, съдът приема за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от малолетните ищци болки и страдания в резултат на загубата на тяхната майка. За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът съобразява показанията на свидетелите относно това, че загиналата е била грижовен родител, както и относно преживените от децата болки и страдания по повод нелепата и неочаквана смърт на майка им – търсят я, питат за нея, плачат, чакат я да се върне. Този състав на САС, взема предвид обстоятелството, че загиналата и невръстните й деца са живели заедно и естествените отношения на обич и привързаност между родители и деца..
Съдът преценява съобразно обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД доказаната в случая интензивност на тези болки и страдания, като изхожда от възрастта на загиналата-31 годишна и възрастта на двете й деца към датата на ПТП-С. е била на 3 години и седем месеца, а К. на 1 година и девет месеца, съобразява обстоятелството, че децата от най-малка възраст са лишени от майчина грижа, обич и опора, че именно в тази безпомощна възраст са загубили най-важния човек в живота си. Съдът взе предвид също, че израствайки, децата все по ясно ще осъзнават тежката, мъчителна и непреодолима загуба, която ги е сполетяла и с напредването на възрастта все по-силно ще усещат и осъзнават липсата на своята майка. Съобразявайки всички това, както и обществено-икономическите условия в страната при настъпването на процесното ПТП, размера на застрахователното покритие към същия момент, както и актуалната съдебната практика по сходни случай, този състав на САС приема, че за обезщетение на причинените на ищците неимуществени вреди, доколкото те изобщо подлежат на парична оценка, следва да се определи сума в размерпо 250 000 лева за всеки един от тях.
Съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждането до пълното изплащане на обезщетението.
Предвид основателността на предявените искове по чл.226 КЗ(отм.), съдът следва да разгледа и евентуалното процесуално възражение за прихващане, направено своевременно от ответното застрахователно дружество – с отговора на исковата молба. Този състав на САС намира същото за неоснователно, тъй като не се доказа в процеса, твърдяното от ответника умишлено поведение на застрахования водач при настъпването на ПТП. По делото не се събраха категорични доказателства, че С. М. е целял настъпването на смъртта на майката на децата си. От събраните пред СГС гласни доказателства, съдът намира за установено, че отношенията между родителите на ищците са били нормални, че почти всяка седмица те пътували до Р. и че С. М. имал навика всеки път преди пътуване да казва на близките си: „Б. пред нас и ние след него…Ако нещо ми се случи ще ми гледаш децата”, което води на категоричния извод, че това не е негово необичайно поведение, още по-малко може да е доказателство за някакво специално намерение за умишлено причиняване на собствената и на съпругата си смърт.
Съдът не е длъжен да взема предвид и не е обвързан от показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство, но въпреки това, съставът на САС намира за нужно да отбележи, че видно от протокола за разпит на свидетел от 08.01.2014г., лелята М. М. е посочила, че преди процесното пътуване С. й бил казал: „Стринке, прощавай, отивам в Р., ако ми се случи нещо, ще ми гледаш децата”, обяснила е също, че С. и съпругата му са имали проблеми. От тези показания не може да се направи категоричен извод, че С. М. е имал суицидни намерения, още по-малко умисъл-пряк или косвен да причини смъртта на съпругата си. Всички останали свидетели, разпитани в досъдебното производство са били категорични, че не им е известно семейство М. да са имали проблеми в отношенията си. Показанията на свидетеля К., дадени пред СГС, че преди конкретното пътуване С. бил разстроен заради съпругата си не опровергават горните изводи. Сам свидетелят твърди, че ако С. е имал намерение да се самоубие е щял да му сподели, или най-малко свидетелят е щял да предусети това.
Съставът на САС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че умисъла у С. М. за постигане на смърт-своята и на съпругата му не следва да се предполага, а да бъде установен по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страна на ответника и тъй като по делото не се установи такова умишлено поведение, нито се представи съдебен акт, който да установява извършването на умишлено престъпление от страна на С. М.-присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.227, във вр. с чл.274 КЗ за възникване на регресно право на застрахователя.
Предвид изложеното, съставът на САС намира, че предявените на основание чл.226 КЗ искове от С. С. М., действаща чрез настойника си Ш. Х. М. и на К. С. М., действащ чрез настойника си Ш. Х. М. против [фирма] следва да бъдат уважени за сумата по 250 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 24.08.2013г. до окончателното плащане.
Изводите на тази инстанция частично не съвпадат с изводите на първоинстаннционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените от С. С. М. и от К. С. М., действащи чрез настойника си Ш. Х. М. искове за сумата над 150 000 лева до 250 000 лева за всеки един от тях, в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за първата инстанция в размер над 2 030 лева, всеки един от тях до 4 664,75 лева.
Вместо това следва да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на С. С. М. и К. С. М., действащи чрез настойника си Ш. Х. М. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на майка им в размер още по 100 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.08.2013г. до окончателното плащане. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците още 7 060 лева на основание чл.38 ЗАдв адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от претенциите, а на всеки от ищците по още 25 лева за депозит за вещо лице. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, Застрахователно дружество [фирма], следва да бъде осъдена да заплати на адв. Н. Д. сумата 6530 лева -адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция, съразмерно уважената част от исковете, а на основание чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на САС още 8000 лева за държавна такса, съразмерно уважената част от исковете от тази съдебна инстанция.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 съставР Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 5741 от 03.08.2015г., постановено по гр.д. № 13558/2013 г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, в частите, в които са отхвърлени предявените от С. С. М. и К. С. М., действащи чрез настойника си Ш. Х. М. срещу Застрахователно дружество [фирма] искове с правно основание чл.226 КЗ за заплащане на обезщетение за смъртта на майка им К. И. М. за разликата над 150 000 лева за всеки един от тях до 250 000 лева за всеки един от тях; в частите, с които ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за първата инстанция в размер над 2 030 лева всеки един от тях до 4 664,75 лева всеки един от тях и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. С. М. ЕГН [ЕГН] и на К. С. М., действащи чрез настойника си Ш. Х. М., още по 100 000 лева (сто хиляди лв.) на всеки един от тях- обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на майка им К. И. М., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.08.2013 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. С. М. ЕГН [ЕГН] и на К. С. М., действащи чрез настойника си Ш. Х. М., още по 25 лева (двадесет и пет лв.) разноски за производството пред първата инстанция за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Н. Д.още 7060 лева (седем хиляди и шестдесет лв.) адвокатско възнаграждение за представителство пред СГС, както и сумата 6530 лева (шест хиляди петстотин и тридесет лв.)-адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Софийския апелативен съд сумата 8000 лева (осем хиляди лв.) за държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5741 от 03.08.2015г., постановено по гр.д. № 13558/2013 г. по описа на СГС, ГО, 5 състав в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Разгледайте обезщетение по гражданска отговорност.